За да събере трохи, Асен Василев се прицелва в банките и пенсионните фондове
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Асен Василев, също както и Симеон Дянков преди 10 години, отхвърля да признае, че когато бюджетът има систематичен проблем – т.е. приходите изостават по отношение на разноските поради метода, по който са заложени в тяхната целокупност - събирането на трохи няма да реши казуса, само че може да утежни бизнес средата. Доказателство са квалифицираните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които плануват страната да подгони банките за по-ранно събиране на част от облагата им и пенсионноосигурителните сдружения за най-рисковите им вложения.
В банковия бранш концепцията на финансовото министерство е да се таксуват провизиите, които банките изваждат от облагата си за да посрещнат възможни загуби по бъдещо несъблюдение на отпуснатите заеми. Например, заеми за 30 милиона, отпуснати отпуснати в минали години на компании в бранш, който банка чака следващата година да бъде разтърсен от възможна рецесия. За да не се окаже неприятно сюрпризирана, още от облагата си за тази година тя може да задели като провизия 30 милиона лв.. Ако следващата година тези заеми спрат да се обслужват, банката стартира да тегли от провизията с цел да компенсира загубата. От всяка банка си зависи дали провизира заемите на 100% и дали ще прави това в една година, или в няколко години. Важното е, че по този метод се понижа облагата на банките в съответния регистриран интервал и върху заделената провизия не се заплаща налог облага. Но действително това е буфер, с който банката пази парите на вложителите си.
Този вид политика не удря бюджета, тъй като в случай че заемите се изплащат изрядно, заделената провизия в една година се реинтегрира в облагата за идната и върху нея въпреки всичко се заплаща налог. Прицелването в облагане на провизиите единствено удря буфер на банките за едни пари да постъпят в бюджета година по-рано за сметка на стабилността в банковата система.
Още по-безсмислена става смяната и в българските условия. При състояние, че над 90% от системата е благосъстоятелност на задгранични банкови групи, то банките майки гледат да заявяват оптималната облага в България, да ѝ платят налозите и да изтеглят като дял колкото им разреши Българска народна банка. Така парите всяка година потеглят към чужбина и провизиите се заделят там, където банковата група има най-вече потребност.
Обратно, информация в салдото на банковата система към Българска народна банка демонстрира, че провизиите на банките са нищожно дребен размер 357 млн. лева и второ, те понижат към този момент няколко следващи години. Така облагането им не би осигурило на страната повече от няколко милиона на година, което е микроскопично на фона на очертаващия се бюджетен недостиг от най-малко 5.4 милиарда лв. (това би бил размерът му, в случай че се ограничи до единствено 3% по отношение на БВП), само че основава непотребен звук в банковата система.
Друга позиция сочи, че банките се насочват към провизиране едвам, когато усетят смяна в бизнес средата. Например, в случай че за момента към момента прогнозите са оптимистични и заради това пораства и кредитирането, при стягане на изискванията за кредитиране може да се очакв напредък на провизиите. И в случай че в този миг важи законодателство, което ги полза, това ще значи, че в името на ранното събиране на данъчни доходи, които по този начин или другояче не се губят, страната ерозира инструмент, стабилизиращ банковата система. А какво става, в случай че заемите в действителност не се върнат, и провизиите почнат да извършват предназначението си?
По сходен метод използването на директивата, с която се цели единно минимално облагане на транснационалните корпорации с най-малко 15% ясно показва кои браншове и какъв вид компании по какъв начин би трябвало да се третират. Грешки в акомодацията на данъчните закони с измененията в ЗКПО обаче планува задължаване на пенсионноосигурителните сдружения (това са фирмите, които ръководят пенсионните фондове) да трансформират механизма си за преоценка на притежаваните от тях скъпи бумаги. Практически приравнявайки режима на преоценки за финансовите предприятия с този за нефинансовите заплашва да сътвори спомагателна администрация и да аргументи минимални загуби за компаниите, само че не да обезпечи облаги. Най-неустойчивите в ценово отношение активи, които носят най-сериозен риск, по-скоро ще бъдат продадени, в сравнение с да тежат като основават административна тежест и то при условия, които може да не са най-изгодни. Резултатът е, че и при пенсионните компании, страната също няма да събере спомагателни бюджетни доходи, само че не се тормози да сътвори административна тежест.
Големият извод от пакета с промени в данъчните закони от тази есен е, че държавното управление няма никаква концепция по какъв начин да сътвори бизнес среда, нито да изсветли стопанската система. Всички ограничения, без тези по Данък добавена стойност, за които обаче няма консенсус в „ некоалицията “, са с капацитет да обезпечат доходи, които се равняват на промили по отношение на тазгодишните доходи, или с други думи – събират се трохи.
